Цветя и декоративни храсти за паркове и алеи
Повечето декоративни храсти цъфтят рано, някои от тях даже преди да са се разлистили. Форзицията принадлежи към тях. Тя отваря още в първите предпролетни топли дни четириделните си златножълти цветове, които изобилно покриват храста. В дъждовно време те се обръщат надолу и по този начин се предпазват от проникването на вода. Щом грейне слънцето, те отново се изправят. Когато форзицията отваря пъпките си, дрянът обикновено е напълно разцъфтял. Неговите малки златистожълти цветове излизат от кълбовидни чашки върху зелени клончета. Те са толкова много, че храстът изглежда покрит със златен воал. По време на цъфтежа си дрянът и форзицията привличат много насекоми.
Нежнорозови цветове, които по форма наподобяват цветовете на плодните дървета, покриват бадемовото дърво. Те са обикновено кичести и се появяват още през април. Някои декоративни храсти и дървета цъфтят едва след като са се разлистили. Към тях принадлежат декоративната ябълка, китайската декоративна слива, японската дюля, златният дъжд и картопът. Декоративната ябълка има бледорозови, понякога преливащи в пурпурно цветове, от които през лятото се развиват жълти или червеникави декоративни ябълки, не по- големи от череша. Японската дюля има разперени трънливи клони, покрити с лъскави елипсовидни листа с големи прилистници. Межу тях се показват великолепните яркочервени цветове, които по форма приличат на ябълковите. От тях се развиват зелени плодове, които по- късно пожълтяват. В градините обикновено не липсват и люляковите храсти. Силно ухаещите бели, лилави или виолетови цветове, често кичести, съдържат много нектар и привличат насекомите.
От прецъфтелите цветове се развиват зелени семенни кутийки, които стават кафяви, когато узреят. В златистожълти увиснали гроздове блестят пеперудовидните цветове на златния дъжд, разположени сред сивозелени триделни детелиноподобни листа с дълги дръжки. Плодовете- коприненомъхнати бобове с черни семенца, са отровни, както и останалите части на храста. Заедно с люляка и златния дъжд, и картопът- декоративен храст с бели, кълбовидни цветни топки, произлиза от дивата форма на червената калинка.
Филаделфусът (лъжлив жасмин, филче) отваря белите си, силно ухаещи цветове веднага след като прецъфти люлякът. Също и червеният глог- червеноцъфтящ вид глог, по това време се покрива с яркочервени, най- често кичести цветове. Червеният глог обикновено се подкастря като малко дърво с кълбовидна корона.
В големите паркове привличат вниманието ни и разноцветните рододендрони произлезли от диворастящи видове в Кавказ и Хималаите. Някои от тях запазват през цялата зима големите си тъмнозелени лъскави листа. Други видове са с опадливи листа. Освен розови и бели, срещат се и оранжево, виолетово, теменуженосиньо или златистожълто цъфтящи храсти. Рододендроните виреят в бедна на варовик, кисела почва.
Между дърветата в парковете се срещат видове с големи и ярки съцветия. Към тези красиви декоративни дървета принадлежат на първо място магнолиите с големите си изправени нагоре цветове, отвътре бели, а отвън преливащи в пурпурночервено. Те са много чувствителни към ниски температури- нощният студ в началото на май често попарва цветовете и пъпките и те потъмняват.
Най- често срещащото се дърво в парковете и край алеите е конският кестен. През пролетта от дебелите кафяви смолести пъпки се развиват големи, длановидно нарязани пет- до седемделни листа; веднага след разпукване на пъпката те са надиплени и покрити с бели власинки. Съцветията са съставени от сто до двеста отделни цветчета и стоят изправени като свещи в края на клоните. Петте бели венчелистчета на всеки цвят имат в основата си „нокът“, който в началото е жълт, а по- късно става кървавочервен. Бият на очи и дългите тичинки. Медоносните и земните пчели извършват опрашването на богатите на нектар цветове. Зелените плодни кутийки- бодливи или гладки, съдържат няколко лъскави кафяви семена, с твърда черупка, които децата обичат да събират есента. Гъстата широка корона на конския кестен подобно на липата хвърля дебела сянка. Дървото расте сравнително бързо.
Червеноцъфтящият див кестен не достига височината на бялоцъфтящия конски кестен. Длановидните му листа са петделни, цветовете му са червени, а семенната кутийка- зелена и гладка.
Красиви цветове има и белият салкъм (бялата акация), който понякога грешно наричаме „акация“. Цветовете му са чисто бели и с много силен аромат. По устройство приличат на цветовете на златния дъжд и като тях образуват висящи гроздове. Те са богати на нектар, за това много пчели и други насекоми ги посещават. Клоните на дървото са бодливи, листата- перести. Белият салкъм (бялата акация) е отровен, на което трябва да се обърне внимание на децата.
Докато магнолията, конският кестен и белият салкъм произхождат от далечни страни, други паркови дървета се срещат като диворастящи в нашите гори. От диворастящите дървета най- рано цъфти брястът. Още през март по ниските му клони могат да се видят цветните туфи с издадени навън тичинки. Цветовете на бряста се опрашват от вятъра, но се посещават и от пчели, които събират цветен прашец. Още с разтварянето на несиметричните, силно нарязани по ръба листа узряват и плодовете- орехчета с широки крилца, и се откъсват от дървото.
Наскоро след бряста, още преди да се е раззеленил, разцъфтява яворът. В парковете той често се засажда край алеите, защото е невзискателен, има корона с правилна форма и красиви листа. Липата също я срещаме често в парковете и по улиците, а понякога и като старо „уважавано“ дърво сред селските площади. Освен местните видове- дребнолистна и едролистна липа, се засаждат и много други чуждестранни видове. Цветовете от всички видове липи са особено полезни за билков чай и събирането им трябва да се насърчава.
Доставка на цветя от БГФлорист 